Компетенции на ЕС
Какви са компетенциите на ЕС? Къде са определени те?
Компетенциите на Съюза са определени в Договорите за ЕС (членове 2–6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)).
Договорът за Европейския съюз също така дава на ЕС компетенции да определя и изпълнява обща външна политика и политика на сигурност, включително постепенно да формира обща отбранителна политика.
Важно: В повечето области на политиката, в които ЕС може да действа, Комисията има правомощия за представянето на предложения за правни актове. В някои от тях обаче – като общата външна политика и политика на сигурност – Комисията няма такива правомощия.
Какви са различните категории компетенции на ЕС?
Компетенциите на ЕС са разделени в три категории:
- изключителна компетентност (член 3 от ДФЕС) (само ЕС може да действа)
- компетенциите, споделени между ЕС и държавите-членки (член 4 от ДФЕС) (държавите-членки могат да действат само ако ЕС е избрал да не го прави)
- компетенции за подкрепа, координиране или допълване на действията на страните членки (член 6 от ДФЕС) – в тези области ЕС не може да приема правно обвързващи актове, изискващи държавите-членки да хармонизират своите закони и разпоредби.
Какво означава „споделена компетентност“?
„Споделена компетентност“ означава, че както ЕС, така и неговите държави-членки могат да приемат правно обвързващи актове в дадена област.
Държавите-членки обаче могат да правят това само в области, в които ЕС не е упражнил своята компетентост или недвусмислено е спрял да прави това.
Има ли ЕС компетенции да хармонизира действащото в държавите-членки законодателство в области, в които Съюзът може да извършва действия за подкрепа, координиране или допълване на действия на страните членки?
НЕ – чрез правно обвързващи актове на Съюза, отнасящи се до тези области, не може да се изисква хармонизиране на национални закони или разпоредби.
Правомощия на Европейската комисия да предлага правни актове на Съюза
Какво е правен акт на Съюза?
Правните актове на ЕС са законодателни или незаконодателни актове, приети от институциите на Съюза.
Институциите на ЕС могат да приемат пет вида актове.
Правно обвързващи актове
- регламенти
- директиви
- решения
Необвързващи актове
- препоръки
- становища
За повече подробности вижте член 288 от ДФЕС.
Каква е ролята на Комисията в законодателния процес в ЕС?
В законодателния процес на ЕС Комисията прави предложения за правни актове на Съюза. За да станат закони, те трябва да бъдат приети от законодателните органи. В повечето случаи законодателните органи са едновременно Европейският парламент и Съветът. В някои случаи законодателен орган е само един от тях.
Дадена гражданска инициатива приканва Комисията да предложи правен акт. Ако Комисията реши да направи предложение, то ще трябва да бъде прието от законодателя, за да стане закон.
За повече информация относно процеса на вземане на решения в ЕС вижте Как се вземат решения в ЕС.
Може ли Комисията да предлага правни актове във всяка област, в която ЕС има компетенции?
НЕ – например ЕС има компетентност в областта на общата външна политика и политика на сигурност, но Комисията няма правомощия да предлага правни актове в тази област.
В какви случаи Комисията може да представи предложение за правен акт?
- Във всички случаи, в които правни актове на ЕС се приемат по законодателна процедура (обикновена или специална), освен ако в Договорите не е предвидено друго.
И
- във всички случаи, за които в Договорите изрично е посочено, че Комисията е отговорна за предлагането на правни актове.
Какво представлява обикновената законодателна процедура? Комисията ли е натоварена да представя предложения по тази процедура?
Това е стандартната процедура за вземане на решения в повечето области на политиката на ЕС.
Тя е известна още като процедура за съвместно вземане на решения, тъй като по нея Европейският парламент и Съветът приемат регламенти, директиви или решения съвместно (вижте член 294 от ДФЕС). В рамките на процедурата нито една от двете институции (Европейския парламент или Съвета) не може да приема законодателен акт самостоятелно.
На Комисията е възложено да представя предложения за законодателни актове пред Европейския парламент и Съвета.
Какво представлява специалната законодателна процедура? Комисията ли е натоварена да представя предложения по тази процедура?
Специални законодателни процедури се прилагат в конкретни случаи, изрично споменати в Договорите, когато регламенти, директиви или решения се приемат от Европейския парламент с участието на Съвета или от Съвета с участието на Европейския парламент (член 289, параграф 2 от ДФЕС).
Специалните законодателни процедури се различават в зависимост от въпроса, до който се отнасят.
На Комисията е възложено да представя предложения за законодателни актове пред законодателя (Европейския парламент/Съвета), освен когато в Договорите е предвидено друго.
Има ли други (незаконодателни) процедури, които могат да доведат до приемането на правен акт на Съюза (различен от законодателен акт) по предложение на Комисията?
ДА – процедурата за тяхното приемане се определя за всеки отделен случай в Договорите.
Тези актове се приемат въз основа на предложение на Комисията само когато това е предвидено в Договорите.
