Компетенции на ЕС
Компетенциите на Съюза са определени в Договорите за ЕС (членове 2–6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)).
Изключителна компетентност | Споделена компетентност | Компетентност да подкрепя, координира или допълва действия на страните членки (вижте член 6 от ДФЕС) | Компетентност да предлага условия, в рамките на които страните членки на ЕС трябва да координират политиките си | |||
|
|
С правно обвързващите си актове в тези области ЕС не може да изисква хармонизацията на национални закони или разпоредби. |
Договорът за Европейския съюз също така дава на ЕС компетенции да определя и изпълнява обща външна политика и политика на сигурност, включително постепенно да формира обща отбранителна политика.
Важно: В повечето области на политиката, в които ЕС може да действа, Комисията има правомощия за представянето на предложения за правни актове. В някои от тях обаче – като общата външна политика и политика на сигурност – Комисията няма такива правомощия.
Компетенциите на ЕС са разделени в три категории:
- изключителна компетентност (член 3 от ДФЕС) (само ЕС може да действа)
- компетенциите, споделени между ЕС и държавите-членки (член 4 от ДФЕС) (държавите-членки могат да действат само ако ЕС е избрал да не го прави)
- компетенции за подкрепа, координиране или допълване на действията на страните членки (член 6 от ДФЕС) – в тези области ЕС не може да приема правно обвързващи актове, изискващи държавите-членки да хармонизират своите закони и разпоредби.
„Споделена компетентност“ означава, че както ЕС, така и неговите държави-членки могат да приемат правно обвързващи актове в дадена област.
Държавите-членки обаче могат да правят това само в области, в които ЕС не е упражнил своята компетентост или недвусмислено е спрял да прави това.
НЕ – чрез правно обвързващи актове на Съюза, отнасящи се до тези области, не може да се изисква хармонизиране на национални закони или разпоредби.
Правомощия на Европейската комисия да предлага правни актове на Съюза
Правните актове на ЕС са законодателни или незаконодателни актове, приети от институциите на Съюза.
Институциите на ЕС могат да приемат пет вида актове.
Правно обвързващи актове
- регламенти
- директиви
- решения
Необвързващи актове
- препоръки
- становища
За повече подробности вижте член 288 от ДФЕС.
В законодателния процес на ЕС Комисията прави предложения за правни актове на Съюза. За да станат закони, те трябва да бъдат приети от законодателните органи. В повечето случаи законодателните органи са едновременно Европейският парламент и Съветът. В някои случаи законодателен орган е само един от тях.
Дадена гражданска инициатива приканва Комисията да предложи правен акт. Ако Комисията реши да направи предложение, то ще трябва да бъде прието от законодателя, за да стане закон.
За повече информация относно процеса на вземане на решения в ЕС вижте Как се вземат решения в ЕС.
НЕ – например ЕС има компетентност в областта на общата външна политика и политика на сигурност, но Комисията няма правомощия да предлага правни актове в тази област.
- Във всички случаи, в които правни актове на ЕС се приемат по законодателна процедура (обикновена или специална), освен ако в Договорите не е предвидено друго.
И
- във всички случаи, за които в Договорите изрично е посочено, че Комисията е отговорна за предлагането на правни актове.
Това е стандартната процедура за вземане на решения в повечето области на политиката на ЕС.
Тя е известна още като процедура за съвместно вземане на решения, тъй като по нея Европейският парламент и Съветът приемат регламенти, директиви или решения съвместно (вижте член 294 от ДФЕС). В рамките на процедурата нито една от двете институции (Европейския парламент или Съвета) не може да приема законодателен акт самостоятелно.
На Комисията е възложено да представя предложения за законодателни актове пред Европейския парламент и Съвета.
Специални законодателни процедури се прилагат в конкретни случаи, изрично споменати в Договорите, когато регламенти, директиви или решения се приемат от Европейския парламент с участието на Съвета или от Съвета с участието на Европейския парламент (член 289, параграф 2 от ДФЕС).
Специалните законодателни процедури се различават в зависимост от въпроса, до който се отнасят.
На Комисията е възложено да представя предложения за законодателни актове пред законодателя (Европейския парламент/Съвета), освен когато в Договорите е предвидено друго.
ДА – процедурата за тяхното приемане се определя за всеки отделен случай в Договорите.
Тези актове се приемат въз основа на предложение на Комисията само когато това е предвидено в Договорите.
<p>Текстът по-горе има за цел да помогне на потенциални организатори на граждански инициативи. Той не е правно обвързващ за Европейската комисия. Текстът няма претенции за изчерпателност и не представлява официално тълкуване на текста на Договорите.</p>